Ventseslav Nikolov

Днес искам да ви запозная с чесънът и неговите лечебни свойства.Чесънът е член на семейство Лилии, братовчед на лука и праза, изключително ароматен и здравословен.Чесънът се състои от глава, наречена луковица, която е съставена от отделни скилидки. Както отделните скилидки, така и цялата луковица са обвити от подобни на хартия обвивки, които могат да бъдат бели или розови. Самите скилидки са почти бели на цвят и въпреки че имат твърда консистенция, могат лесно да бъдат нарязани или смачкани.Произхождащ от Централна Азия, чесънът е едно от най-старите култивирани растения в света, произвежда се вече над 5000 години. Древните египтяни са били сред първите, които са го култивирали и той играе важна роля в тяхната култура. Чесънът е бил не само считан, че има свещени качества и е поставян в гроба на фараоните, но се е давал за консумация и на хората, които са строяли пирамидите, за да се подобри тяхната издръжливост и здраве. Чесънът също е почитан и от древните гърци и римляни, чиито

Надеждата е последното, което умира в човека това е произнесъл Диоген, а Сенека ни връща вярата с думите „докато човек е жив не бива да губи надежда!” А Цицерон е възкликнал: „О, измамна човешка надежда!” Навярно няма човек, който да не е допуснал в мислите си надеждата. Непрекъснато я носим и вървим след нея. Тази неуловима надежда, която чакаме от детството си до последния дъх. Вървим, вървим през времето. Редят се картини, а ние все се надяваме – да постигнем желаното – в професия, в семейство, в деца ...Все се надяваме – да дойде по-добро, да бъдем щастливи, да обичаме и да ни обичат. Всичко искаме на куп.Само че в живота нещата не се редят от надеждата, а с много труд и постоянство.. Може би и с малко късмет. Де да знаеше човек как са го орисали орисниците му? Тогава щеше да е по лесно. Когато животът   е превалил, както е денят   след пладне какво ни остава? На какво да се надява човек? Някой би изрекъл: На себе си, на ума си, на ръцете си...но когато си сам и това не стига...Н