Ventseslav Nikolov

В резултат на успешната политика на българските владетели Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан ,България се превръща в една от най-големите и значими във военнополитическо отношение държави в Европа. Независимо от това, тя не е възприемана като равнопоставена от нейните могъщи съседи Франската империя (по-късно Немското кралство) и Византия. Причината за тяхната пренебрежителност е факта, че България е страна на “езичници и варвари”, а споменатите две държави са представители на християнския свят. За да се приобщи към семейството на християнските народи и тяхната култура, за да получи международно признание и авторитет, на Българската държава е необходимо да приеме християнството. Тази религия е нужна и за консолидиране на славяни и прабългари в една народност. Еднаквата религиозна принадлежност на различните народностни групи би допринесла и за утвърждаването на централизираното управление в средновековна България. Различните религии, съществуващи до този момент, водят до известни проти

Всяко същество и въбще всичко на този свят има свое минало. И то определя бъдещето му. Миналото е важна част от всеки и от всичко. То гради характери, самочувствие, създава живот, изгражда цели държави, но може и да ги руши. Миналото е най-важната част от бъдещето, то има изключително могъща сила. Всичко произхожда от миналото. Без него нищо и никой няма бъдеще. Всички минали събития - създаването на Земята, извоюваните битки, изградили една или друга държава, дори човешкия живот, роден в миналото - всичко това е основата, върху която се създава бъдещето и без която то не може.Много често човек гради бъдещето си на основата на миналото, което е имал. В някои случаи то му помага, а в други му пречи.

Да обичаш истински, това е най-хубавото нещо на света. Когато обичаш истински, се чувстваш на седмото небе. Все едно, че летиш в розови облачета. Не можеш да осъзнаеш какво става с теб. Променя се личността ти. Чувстваш обичта около себе си и знаеш че си обичан. Любовта се дава, но никога не можеш да я вземеш насила. Тя се подарява на този, който заслужава.Но понякога любовта е несподелена. Тогава красивите розови облачета се превръщат в огромни мрачни облаци. Седмото небе се превръща в мрак. Около тебе всичко е тъмно. Не знаеш къде се намираш. Знаеш, че обичаш някого силно, но знаеш, че любовта ти не може да бъде споделена. В такъв случай всичко красиво изчезва. Мразиш света около себе си. Затваряш се в себе си и никога не споделяш какво става с теб. Любовта се превръща в омраза. Мразиш човека, когото обичаш, защото знаеш, че любовта е невъзможна. Любовта не е празник, тя е щастие, което е изпълнено с много мъка, болка, страдание. Колкото и болезнена да е любовта, без нея светът ням

Живота на човек е като море.Море от радост и тревога , море от щастие и болка , море от истини и лъжи , море в което ако не можеш да плуваш ще се удавиш.Точно в това море човек среща много малки и големи островчета   такива на които просто преспива , такива на които остава и за повече време но в целият си живот , той търси , търси своето пристанище , пристанището на което да остане . Пристанището което да бъде неговата сигурност , неговата надежда неговата любов.Да намериш истинската любов е все едно да намериш четирилистната детелина сред милионите трилистни , да видиш единственото цвете на огромната поляна , да намериш своето малко пристанище в огромното море. Морето е ту бурно , ту спокойно и ако ти не можеш да плаваш течението те носи на някъде , без ясна посока без цел , без надежда и когато най-накрая морето се успокои ти си толкова далеч , че надали някога ще можеш да откриеш своето бленувано и мечтано пристанище.

Има едно чувство към приятелите ни,познато като приятелството. Не си ли се питал, приятелю, ето така,просто накоя безсънна вечер, лежейки под звездите,какво всъщност е то, това приятелството? Е, истината е, че няма човек, който да ти го опише с обикновени думи...И лежиш, и лежиш, и се мъчиш да разбереш, не мигваш,не потрепваш, просто се чудиш какво е...Както лежиш, кажи, не ти ли преминава, ето така, дори като проблясък, к ато малка светлинка, че това е нещото, което твойте приятели правят за ТЕБ? И ти се сещаш, ставаш, усмихваш се и после пак заспиваш с усмивка,знаейки, че не с и САМ!!!

Любовта е чувство, което много малко хора са изпитали истински. Някои я считат за вълшебство, защото тя не може да се обясни, смята се за нещо, което те обсебва и те кара да бъдеш различен.Когато харесваш някой човек, ти в началото изтръпваш, когато го погледнеш за миг или той теб и при едни хора това си остава само така, но при други това чувство се увеличава все повече и повече, докато най-накрая просто се влюбваш. Започваш постоянно да мислиш за този човек, да копнееш за него, да ти липсва в дадени моменти, когато не е до теб, започваш дори да вършиш несъзнателни неща и много често, когато си влюбен света ти ти се струва различен, разсейваш се, а понякога правиш неща, за които после съжаляваш. Несподелената любов е нещо неприятно и болно, не случайно е казано, че от нея боли много. Тя може изцяло да те промени и отново да те кара да се чувстваш различен. Има хора, които убиват за любовта на своя живот, а има и такива, които убиват и самия него, само защото този човек толкова е обс