Публикации

Очите

-
Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват. Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим. Вървят по стъпките на някой друг или сами откриват пътя си. И не лъжат. Не притежават тази привилегия и този недостатък. Те са всичко, но не и измамни, и сред цялото море от фалшивост на илюзията, в която живеем, в тях не е успяла да се промъкне и капчица неистинност. Хората казват, че очите са прозорец към душата.Онзи, истинският човек, който не може да се скрие зад завесите на подбрани думи или зад изкуствеността на заучени жестове. Ненаситни са, понякога преценяват, изпитват, гледат с любопитство, с вълнението и нетърпението на малко дете, на което е казано да не отваря вратата. Чувстват, възхищават се, съблазняват и биват съблазнявани. Променят се. След всеки поглед са различни. Изгряват, блестят и угасват.
Публикуване на коментар
Прочетете още

Чесънът и неговите лечебни свойства

-
Изображение
Днес искам да ви запозная с чесънът и неговите лечебни свойства.Чесънът е член на семейство Лилии, братовчед на лука и праза, изключително ароматен и здравословен.Чесънът се състои от глава, наречена луковица, която е съставена от отделни скилидки. Както отделните скилидки, така и цялата луковица са обвити от подобни на хартия обвивки, които могат да бъдат бели или розови. Самите скилидки са почти бели на цвят и въпреки че имат твърда консистенция, могат лесно да бъдат нарязани или смачкани.Произхождащ от Централна Азия, чесънът е едно от най-старите култивирани растения в света, произвежда се вече над 5000 години. Древните египтяни са били сред първите, които са го култивирали и той играе важна роля в тяхната култура. Чесънът е бил не само считан, че има свещени качества и е поставян в гроба на фараоните, но се е давал за консумация и на хората, които са строяли пирамидите, за да се подобри тяхната издръжливост и здраве. Чесънът също е почитан и от древните гърци и римляни, чиито
Публикуване на коментар
Прочетете още

Надеждата

-
Надеждата е последното, което умира в човека това е произнесъл Диоген, а Сенека ни връща вярата с думите „докато човек е жив не бива да губи надежда!” А Цицерон е възкликнал: „О, измамна човешка надежда!” Навярно няма човек, който да не е допуснал в мислите си надеждата. Непрекъснато я носим и вървим след нея. Тази неуловима надежда, която чакаме от детството си до последния дъх. Вървим, вървим през времето. Редят се картини, а ние все се надяваме – да постигнем желаното – в професия, в семейство, в деца ...Все се надяваме – да дойде по-добро, да бъдем щастливи, да обичаме и да ни обичат. Всичко искаме на куп.Само че в живота нещата не се редят от надеждата, а с много труд и постоянство.. Може би и с малко късмет. Де да знаеше човек как са го орисали орисниците му? Тогава щеше да е по лесно. Когато животът   е превалил, както е денят   след пладне какво ни остава? На какво да се надява човек? Някой би изрекъл: На себе си, на ума си, на ръцете си...но когато си сам и това не стига...Н
Публикуване на коментар
Прочетете още

Папството във външната политика на България при Борис I-Михаил

-
В резултат на успешната политика на българските владетели Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан ,България се превръща в една от най-големите и значими във военнополитическо отношение държави в Европа. Независимо от това, тя не е възприемана като равнопоставена от нейните могъщи съседи Франската империя (по-късно Немското кралство) и Византия. Причината за тяхната пренебрежителност е факта, че България е страна на “езичници и варвари”, а споменатите две държави са представители на християнския свят. За да се приобщи към семейството на християнските народи и тяхната култура, за да получи международно признание и авторитет, на Българската държава е необходимо да приеме християнството. Тази религия е нужна и за консолидиране на славяни и прабългари в една народност. Еднаквата религиозна принадлежност на различните народностни групи би допринесла и за утвърждаването на централизираното управление в средновековна България. Различните религии, съществуващи до този момент, водят до известни проти
Публикуване на коментар
Прочетете още

Бъдещето

-
Всяко същество и въбще всичко на този свят има свое минало. И то определя бъдещето му. Миналото е важна част от всеки и от всичко. То гради характери, самочувствие, създава живот, изгражда цели държави, но може и да ги руши. Миналото е най-важната част от бъдещето, то има изключително могъща сила. Всичко произхожда от миналото. Без него нищо и никой няма бъдеще. Всички минали събития - създаването на Земята, извоюваните битки, изградили една или друга държава, дори човешкия живот, роден в миналото - всичко това е основата, върху която се създава бъдещето и без която то не може.Много често човек гради бъдещето си на основата на миналото, което е имал. В някои случаи то му помага, а в други му пречи.
Публикуване на коментар
Прочетете още

Човек не може без любов

-
Да обичаш истински, това е най-хубавото нещо на света. Когато обичаш истински, се чувстваш на седмото небе. Все едно, че летиш в розови облачета. Не можеш да осъзнаеш какво става с теб. Променя се личността ти. Чувстваш обичта около себе си и знаеш че си обичан. Любовта се дава, но никога не можеш да я вземеш насила. Тя се подарява на този, който заслужава.Но понякога любовта е несподелена. Тогава красивите розови облачета се превръщат в огромни мрачни облаци. Седмото небе се превръща в мрак. Около тебе всичко е тъмно. Не знаеш къде се намираш. Знаеш, че обичаш някого силно, но знаеш, че любовта ти не може да бъде споделена. В такъв случай всичко красиво изчезва. Мразиш света около себе си. Затваряш се в себе си и никога не споделяш какво става с теб. Любовта се превръща в омраза. Мразиш човека, когото обичаш, защото знаеш, че любовта е невъзможна. Любовта не е празник, тя е щастие, което е изпълнено с много мъка, болка, страдание. Колкото и болезнена да е любовта, без нея светът ням
Публикуване на коментар
Прочетете още

Живота на човек

-
Живота на човек е като море.Море от радост и тревога , море от щастие и болка , море от истини и лъжи , море в което ако не можеш да плуваш ще се удавиш.Точно в това море човек среща много малки и големи островчета   такива на които просто преспива , такива на които остава и за повече време но в целият си живот , той търси , търси своето пристанище , пристанището на което да остане . Пристанището което да бъде неговата сигурност , неговата надежда неговата любов.Да намериш истинската любов е все едно да намериш четирилистната детелина сред милионите трилистни , да видиш единственото цвете на огромната поляна , да намериш своето малко пристанище в огромното море. Морето е ту бурно , ту спокойно и ако ти не можеш да плаваш течението те носи на някъде , без ясна посока без цел , без надежда и когато най-накрая морето се успокои ти си толкова далеч , че надали някога ще можеш да откриеш своето бленувано и мечтано пристанище.
Публикуване на коментар
Прочетете още