Надеждата
Надеждата е последното, което умира в човека това е произнесъл Диоген, а Сенека ни връща вярата с думите „докато човек е жив не бива да губи надежда!” А Цицерон е възкликнал: „О, измамна човешка надежда!” Навярно няма човек, който да не е допуснал в мислите си надеждата. Непрекъснато я носим и вървим след нея. Тази неуловима надежда, която чакаме от детството си до последния дъх. Вървим, вървим през времето. Редят се картини, а ние все се надяваме – да постигнем желаното – в професия, в семейство, в деца ...Все се надяваме – да дойде по-добро, да бъдем щастливи, да обичаме и да ни обичат. Всичко искаме на куп.Само че в живота нещата не се редят от надеждата, а с много труд и постоянство.. Може би и с малко късмет. Де да знаеше човек как са го орисали орисниците му? Тогава щеше да е по лесно. Когато животът е превалил, както е денят след пладне какво ни остава? На какво да се надява човек? Някой би изрекъл: На себе си, на ума си, на ръцете си...но когато си сам и това не стига...Н